Разни LXXIII

Мисля, че е безпредметно след всеки ден на протести да пиша нещо. Знайно е къде се събираме, всяка вечер в 6.00–6.30 ч. Ако не бяха виковете по адрес на Пеевски, Орешарски, БСП, ДПС, Волен, Бареков и пр. сволоч, човек лесно може да се заблуди, че има карнавал — млади, стари, жени, мъже, пушачи, непушачи, деца (включително и кърмачета), кучета… За най-готин лозунг се състезават «Моника, стисни зъби» и «Граждани бият прасета, брат». Във връзка с което — много куца тая организация, бе-е. Уж свиневъдите щяха да идват (хем прасе наживо да видим, хем за пресни кебапчета), обаче ядец, засега безплатно им протестираме :-/ Слагам заглавие «Разни…», понеже явно ще попротестираме още — гьонсуратлъкът е в особено напреднала фаза и лечението е сложно. До довечера, до утре и те така… ¡Venceremos!

Съботно следобедно

Пеевски може и да се оттегли (поне така изглежда), но не пречи утре пак да се разходим по Ларгото около 6.00 след обяд. Някои хора имат нужда от периодично набиване на канчето.

Омръзна ми да свалям комунисти

Не мога да пиша за протеста днес — хубаво беше, но ме скапа съвсем. От една страна се радвам, че мина културно, от друга просто изгубих ума и дума от толкова наглост накуп. Пеевски. Директор. На ДАНС. Дано го осъзнавате. Снимки има при Енея и Мишел, печални мисли — при Ан (прочетете историята и коментарите), Боряна и Александра, снимки и анализ — при Комитата. Имам някакво странно déjà vu, че блогът започна покрай едни други протести, покрай същите тия комунисти. Plus ça change…

Делян Пеевски — шеф на ДАНС

Когато не пиша повечко време, мога да погледна с по-безпристрастно око на блога. В последно време е станал място за малки импресии — най-вече хора и случки, които съм видял, смесени с обилна доза политически свинщини. Аз може и да не се интересувам от политика, но тя явно се интересува от мен. Не знам как се са преразпределили 12-те лв. от гласа ми в последните избори, но крайният резултат е, че Делян Пеевски стана шеф на ДАНС. Не се ебавам. Ако случайно не живеете в България, НСГДБОП is no more, сля се с ДАНС. Сравнително безобидният идиот Явор Колев, който сумираше процентите до 96 и страшно дразнеше, но и забавляваше, изчезна от хоризонта. Да повторя, Делян Пеевски стана шеф на ДАНС. Трудно е за осмисляне, но има и добра страна — това правителство вероятно ще изкара по-малко и от Лукановото. Във връзка с което, на 16.VI. в 18.00 ч. в София ще има протест пред Народното събрание. Вземете, па се домъкнете, бре! И запалете по една свещ, дори хич да не вярвате, защото, ако оцелеe повече, жална ни майка.

П.П. Чудя се дали още има смисъл от категория «ъпсурт» — май се подразбира и без друго. Може би ще направя «не-ъпсурт», но не знам колко пъти ще ми се отдаде случай да я използвам.

П.П. №2 Тази вечер също, от 18.30 ч., пред Министерския съвет.

Разни LXXII

Поредно попадение в метрото — добре изглеждаща дама на средна възраст, облечена с вкус, вади от дамската си чанта книга. Рязък контраст — подвързана е с хартия от рекламна листовка и естествено буди любопитството ми. Чете я с някакво виновно удоволствие и някакси като че ли се надява да я хванат. Правя мислено предположение и след две минути вече съм убеден — погледи, омекнали колене, свити на топка стомаси, господин Грей. Ще взема най-накрая да се жертвам и да прочета книгата, ей…

Разни LXXI

Не ми се пише и това е. Чат-пат срещам странни хора, които ми правят впечатление, само за да да не се видим никога пак (и слава Богу, в някои случаи) и се чудя има ли въобще някакъв скрит смисъл срещата ни, или всичко е Брауново движение. Бях убеден, че младежът с ризата и вратовръзката е от ония, дето чукат по хорските врати и обясняват как скоро ангел небесен ще слезе с огнен меч и тръба, земята ще се разтвори, покайте се, братя! и само праведните с по три жени ще се спасят. Оказа се активист на младежкото ГЕРБ :) Върлият комунист-пияница с вид на побойник днес се беше умълчал, а не толкова възрастната двойка ме хвърли в сериозен размисъл. Тя беше красива по своему, годините бяха оставили добрата преценка, вкуса и мекотата на чертите.  Той… той просто разбираше какъв късметлия е с жена като нея и го показваше с всеки жест. Джентълменът от Рио — мечтая си и аз някой ден да вървя към залеза с бял ленен костюм… не точно с бледорозова риза и с панама вместо каубойска шапка, но почти го беше докарал. Май за щастието не може да се говори — достатъчни са вятър в косите, топло слънце в гърба и мирис на окосена трева. Може би и път напред. Тази Сянка взе да ми омръзва. Образът на Логрус обаче ми убягва…

Разни LXX

Станал съм капризен. Или консервативен, де да знам. Вместо да си купя «50 нюанса сиво», някой обещаващ български автор, докато още се брои за млад или поне Людмила Филипова… пак книги, които съм чел, ама на английски. С мърлявото извинение, че то е, за да не ми загрубява езикът от много техническа литература (която вече не броя за четене, понеже рядко носи кеф). Както е тръгнало, един ден може и до викторианската класика да стигна. Подозирам хормонален дисбаланс или поне мозъчен тумор, в краен случай менингит.  Дръж се, «Моби Дик», копеле, шоп ке та лови!