Размисли и страсти на Маркуча

Мине се, не мине ден, и току се случи някое събитие, засягащо цялото българско човечество. От световна величина. Бях се зарекъл да не пиша нищо за:

1. медиците,
2. Румен Петков,
3. Гоце,
4. Бойко,
5. задружното завистливо мълчание по повод появяването на Анг. Гр. по BTV

или пък

6. будещия противоречиви чувства договор между МВР и СБП.

Днес обаче ми е накипяло и ми е особено трудно да се въздържа. За това, ето синтезирани разни весели/тъжни реакции на горните абсурди:

1. Защо пък да пиша? Радвам се, че се върнаха, това е.
2. Нейде из дебрите на нета все още може да се намери вдъхващата ентусиазъм и вълнение картина „Румен пере булана“. Да се анализира в светлината на т. 6.
3. Вж. тази статия във в-к „Дневник“ и по-специално тук.
4. Вж. произволен вестник.
   
5. Вж. тук.
6. Също така вж. тия два разказа.

Ами това е за днес.

Вчера протестът премина учудващо цивилизовано. Пред НДК беше пълно с усмихнати млади хора. Аз пристигнах малко късно, около 7,10. Бях леко притеснен, че няма да ги намеря, но се оказа, че греша, просто нямаше как да ги подмина. Вероятно страхът ми се е дължал на подсъзнателно очакване да видя стройни редици младежи със залепени уста. :)

Мярнах няколко колеги и бивши съученици, също Йовко (него е трудно да не забележиш) и Симион. Органите на реда тоже бяха там, малко по-отстрани, с две джипки и едно допотопно чавдарче, и явно много ги беше яд, че не го нарушаваме (разбирай реда).

До „Ал. Невски“ стигнахме с бавна крачка. Май без да искаме блокирахме линията на трамваите по „Витошка“ и не бих се учудил, ако хората в тях немилостиво са ни попържали. Впрочем тук се намесиха придружаващите ни милиц полицаи и доста културно ни отместиха от пътя на трамвая. По пътя се чуваха най-различни викове, кога весели, кога по-гневни: „Ри-ла! Ри-ла!“, „Стран-джа! Стран-джа!“, „Не щем ракети, а дървета!“ и т.н. Някакъв пич свиреше на кавал, друг на двоянка, други двама-трима думкаха някакви тъпани, абе въобще весело беше.

Когато стигнахме площада и започна… да го наречм митинг… та когато започна митингът, да си призная, се почувствах малко глупаво, защото си спомних какви работи се случваха пак там през 1997 г. Тая неволна аналогия хем ме разсмя, хем не ме оставя на мира и досега. Не закъсняха и политическите лозунги — „Всеки ден ще е така до победата!“, „Оставка!“, „Комунисти!“… Малко оставаше някой да завика „Чер-ве-ни бок-лу-ци!“, прочее някой действително опита, но остана нечут. Тази част най-малко ми хареса, някак имам чувството, че лозунгите изопачават идеите. Пък и с тия революционни песни за пушки и бомби… Честно ви казвам, ако аз бях един от полицаите наблизо, щеше да ми настръхне фризурата, като се стигна до онзи куплет.

Много съжалявам, че не си взех камерката, сигурно щяха да се получат страхотни снимки.

Днес ще пролетно-почистя Пецо (така съм кръстил компютъра си). Т.е. не точно пролетно, по-скоро лятно… както и да е. Точка първа — клавиатурата, че напоследък взе да ми яде буквите. Точки втора, трета и т.н. — де да знам, обаче да му мислят като стигна до тях.

Чувам, че утре от 19,00 пред НДК ще се проведе още един протест, причината пак е безобразното отношение към природата. Според Йовко има подадено уведомление, тъй че не би трябвало да има претенции от страна на полицията. Повече — тук и тук. Ще се опитам да отида.

Днеска с (не чак толкова) голямо изумление прочетох това. Бах ти логиката, бах! Не ни стигат малоумниците от ГДБОП, че сега и още една агенция да кльопа от данъците ни. Тия от НАС (питайте някой руснак за НАШИ), видиш ли, били големи пичове, и затова трябвало да ни е много кеф, че те ще ни подслушват и тормозят вместо ГДБОП. Цитирам:

Дано в правомощията на НАС отидат и всички дейности, с които в момента противозаконно се занимава ГДБОП.

Сякаш има някаква разлика кой ще слухти и ще прави мъдри изводи за връзката между домейн и IP и употребата на прокси… Но не, очевидно ГДБОП са лоши, не защото се опитват да налагат цензура, а защото са се отклонили от линията на XLVI конгрес. В правотата на другарите Румен Петков и Сергей Дмитриевич не може да има и капка съмнение.

То бива, бива гъзолизъм, ама чак пък толкоз…

Днес си го купих, много готина музика! Горещо го препоръчвам на всички, които харесват Пако де Лусия!

Не знам как съм пропуснал да прочета тази изключителна статия на Борислав Зюмбюлев. Благодарение на нея разбрах много за себе си. Явно свръхнаднорменото ми тегло, мазната ми коса, пълна с пърхот, обсипаното ми с пъпки лице и тайни сексуални щения ме класифицират безпогрешно като Тъжен Гей. Освен това проявявам неоспорими признаци на:

1. Влечуго,
2. Анонимен Убиец,
3. Отмъстителен Подлец,
4. Злобен Социопат и
5. Сериозно Болен Анонимен Гад,

който се нуждае от въдворяване в специализирано лечебно заведение с тапицирани стени.

Няма да коментирам повече, но ще разкажа малко спомени от черното си селско минало. Когато бях по-малък, всяко лято ходех при баба на село. Прекарвах си супер, само едно нещо не харесвах — нуждникът беше навън. Даже не толкова мразех факта, че е навън, а че трябва да си трия задника с вестник (тоалетната хартия по онова време явно е била дефицитна). Дълго време вестникът беше „Работническо дело“*. След това дядо спря да се сърди на Партията и го смени с „24 часа“. Сега, след толкова години, разбирам, че в тази му постъпка е имало нещо пророческо.

Днес няма да си трия гъза с тоалетна хартия. Ще си го изтрия с „24 часа“.

* Бел. авт.: Като се замисля, може и да не е било „Работническо дело“, а „Земеделско знаме“. Едно от двете със сигурност.

Напоследък си мисля, че повечето свестни хора, които познавам (някои само задочно), са блогъри. Това не значи, че и аз автоматично спадам към горната категория, по-скоро е просто наблюдение. Та си мислех — ако повечето свестни хора са блогъри, дали нашето малко общество не е нещо като блогърски Магадан? Идеята хем ме блазни, хем ще бъде много жалко, ако е истина. Понеже не знам как да се изразя по-точно в момента, цитирам една песен на Висоцки:

Мой друг уехал в Магадан.
Снимите шляпу, снимите шляпу!
Уехал сам, уехал сам,
Не по этапу, не по этапу.

Не то чтоб другу не везло,
Не чтоб кому-нибудь назло,
Не для молвы, что, мол, чудак,
А просто так, а просто так.

Быть может кто-то скажет: — Зря!
Как так — решиться всего лишиться?
Ведь там сплошные лагеря,
А в них убийцы, а в них убийцы!

Ответит он: — Не верь молве.
Их там не больше, чем в Москве.—
Потом уложит чемодан —
И в Магадан, и в Магадан.

Не то чтоб мне не по годам,—
Я б прыгнул ночью из электрички,—
Но я не еду в Магадан,
Забыв привычки, закрыв кавычки.

Я буду петь под струнный звон
Про то, что будет видеть он,
Про то, что в жизни не видал,—
Про Магадан, про Магадан.

Мой друг поехал сам собой,
С него довольно, с него довольно.
Его не будет бить конвой,
Он — добровольно, он — добровольно.

А мне удел от бога дан…
А, может, тоже в Магадан
Уехать с другом заодно
И лечь на дно, и лечь на дно.

Вероятно и днес щях да се ослушам и да не напиша нищо, но вчера случайно видях това. Изтръпнах. Ужасих се. Почнах да се хиля нервно и невярващо. После ми стана тъжно. С няколко думи: някакъв тип от ГДБОП привикал Мишел да му обяснява защо подстрекава към бунт народонаселението от личния си блог. Оказало се, че причината органът на реда да е нервен е този сайт. Аз лично не виждам там да пише нищо нередно — не се проповядва расизъм, нацизъм, комунизъм, няма детско порно (любим аргумент на ГДБОП-ците), даже нецензурни думи няма.

Та по тоя повод ми е извънредно чудно — ГДБОП няма ли си друга работа, че се занимава с блогърите? Може би са разкрили всички убийства? Може би знаят кой е стрелял по Манол Велев? Или пък са заловили всички софийски наркодилъри, та сега от немай-къде са се захванали с упадъчните блогърски елементи?

Стигнах до следния тъжен извод — държавата работи заедно с мутрите срещу хората. Единственото, което може да я спре поне за малко, са изборите. Да видим на следващите кой кого.

Що се отнася до членовете на (престъпната) групировка ГДБОП – да ви *** *******.

Забелязвам, че savestrandja.hit.bg пак се появи. Може би не бях съвсем справедлив към hit.bg.