За около седмица се бях откъснал от света. Без телевизия, без радио, без вестници — и се оказа, че хич не е зле така. Хубаво, ама през това време се случили разни работи, и както виждам, без изключение неприятни или направо откровено гадни. Няма да изброявам всички, но вижте какво е станало в Несебър. Мутрясалите гардове и бивши ченгета пак са пребили някакъв турист. От написаното при Симион разбирам, че не им се е чакало на опашка за палачинки, а той имал лошия късмет да стои до тях. Хубаво де, ако той също вземе, че умре, дали пък най-накрая няма да пъхнат тия серийни убийци в пандиза? И трябва ли да чакат да се стига дотам?

Сериозно взех да се питам какво да правя — да емигрирам или да събирам волни пожертвования, с които да платя на някое „оперативно интересно лице“ да отвлече Румен Петков в Либия. Или пък да напиша книжка “A Guide to Surviving in Bulgaria”? Убеден съм, че ще се харчи като топъл хляб. Дейба мааму!