Днес ми се наложи да стана рано (за мен 7,00 е безсрамно рано) и да свърша една работа. Първото, което видях, бе гъстата мъгла през прозореца. За 15 мин. се стегнах и излязох. Всичко изглежда нереално, уличните кучета изникват от бялото нищо, колите светят зловещо с фарове и изчезват както са се появили. И ето ти първи парадокс — транспортът се движи по-бързо. Друг път в неделя рейсовете и маршрутките се движат разредено, днес също, но въпреки скоростта от 40-50 км/ч придвижването е осезателно по-бързо. Задръстване няма. Дали защото хората са предпочели да си останат в къщи, или защото чувстват, че е нездравословно да се ръгат и да дават зор, не мога да кажа.

Втори парадокс — вчера гледах последните 20 мин. от някакъв филм с Арнолд Ш. Атомната бомба гръмна, а филмът завърши с happy end. Още не ми го побира главътъ :S (Покрай Пипи с нейната мъглъ се сетих за Емил от Льонеберя с неговите пушкъ и шапкъ :) ).