Сцена I.
Возя се в градския транспорт. Автобусът е нов, хубав, с удобни седалки и умерено кален под, с една дума, мечта на пенсионера. А на стъклото, точно до перфоратора, се мъдри надпис „вслучай на нужда, счупи стъклото с чука“. Явно в СКГТ не са почитатели на главните букви. Чук — йок. Вярно, по автобусите пътуват хулигани и да сложиш чук на видно място вероятно не е добра идея. На тавана обаче има още един надпис — „вслучай на нужда, счупи червения предпазител, след това премахни сивия предпазител, след това счупи стъклото с чук“. Сиреч, не препоръчваме да бягаш през покрива, но ако все пак се наложи, намери си чук.

Сцена II.
Малка уличка в центъра на София. По тротоара — коли, наредени като кебапчета. Отстрани надпис: „VNIMANIE! GARASH!! NE PARKIRAJ!!!“ Къде остана романтичното „ЗЛО КУЧЕ!!! ПУКАМ ГУМИ!!!“? O, nerazumni i jurode!