Напоследък се чувствам някак неудовлетворен от технологиите. Всичко върви добре, всеки ден измислят по-нови и по-бързи устройства, които правят точно каквото трябва, харчат малко ток, пестят време и усилия и пр. Вече почти няма мобилен телефон без Х.У мегапикселна камера, MP3 плеър, FM радио и EDGE.

С една дума, няма вече тръпка. Няма операционни системи с космати гърди и миризливи крака, в които зловещи бъгове те дебнат зад ъгъла и те цапардосват с гумена палка по главата. Неподдържаните устройства са на изчезване. Няма проблеми, които карат обикновените програмисти да скърцат със зъби, а по-слабоволевите да заплачат. Няма непроизносими съобщения за грешка. Няма дебели като Библията справочници, които галено да бъдат наричани reference card. Няма машини с конзолен панел, обсипан с ключове, кнопки и светлинки. Няма тежки като трактор програми, които трябва да буташ, газейки в кал до кръста. Никой вече не продава клавиатури IBM Model M, които тракат като картечница и дават на всички наоколо да разберат, че правиш нещо важно. Няма монохромни монитори. Няма дори лаптопи със сериен порт. Всичко вече е user-friendly, с шарени иконки, весел интерфейс, превод на родния език, свири, мига, пее, пържи ти яйца и отгатва всяка мисъл преди още да се е появила.

С умиление си спомням деня, когато за пръв път инсталирах Slack на компютъра си. Бях си купил някаква книжка, а на задната корица, в найлонова облечка, беше залепен Slack 7. След два-три часа инсталация (о, чудо!) вече имах Linux. През нощта не затворих очи и само се въртях нервно, чакайки да съмне, за да го настроя. Звуковата карта не тръгна — е, какво толкова, нали в книжката пише, че не винаги става от раз. Същата година за пръв път инсталирах и NetBSD 1.4. Трябваше ми калкулатор, с който да обръщам мегабайти в сектори и да изчислявам отмествания. Сега, уви, онова усещане за свещенодействие го няма. Ръгаш CD-то, отиваш да пиеш кафе и след половин час е готово. Няма го ужасното съмнение „ами-ако-съм-преебал-нещо?“. Навсякъде един и същ GNOME, X.org, sendmail, пардон, postfix, OpenOffice и намсикво. Едно време се радвах като дете на работещ XFree86.cfg и twm. Сега, ако Х-ът не тръгне от раз, значи XYZ Linux за нищо не става.

Искам нещо несъвършено, рошаво и оплескано със смазка.

3.II.2008 г.
Вчера си говорих надълго и нашироко с един приятел на същата тази тема. Изводът е, че ми трябва Лада или поне мотоциклет. Направо дзен прозрение.