Размисли и страсти на Маркуча

Намерих я. Дано не я изгубя пак.

Докато преглеждах блоговете сутринта, отнейде изскочи тази връзка. Не знам дали е истина (опа, май не е), но звучи убедително :)

А, ето откъде било, от блога на Деян Дянков.

Винаги ми се е щяло да изпробвам колкото се може повече операционни системи. Не знам защо, просто има някакво нещо… тръпката на новото. Е, вчера и днес мъчих една инсталация. OS/2, стара любов, с която не сме се виждали от много време. Започнах, не успях. Пак започнах, пак не успях. Взех да се чувствам глупаво. Работата е там, че FDISK-ът на OS/2 е възможно най-противният FDISK, който сте виждали. В комбинация с идиотската инсталираща програма просто ти къса нервите. След много опити и грешки, стигнах до работещо решение и реших, че си струва да напиша едно HOWTO. Ето го:

Инсталлация OS/2 на емуляторе QEMU для начинающих (с картинками)

И тъй, имам руската версията на OS/2 Warp 4, не ме питайте откъде, която искам да инсталирам на Linux машината си. Първо пробвах с VMware Workstation 6.0.2, но заби още в началото. После разбрах, че OS/2 съвсем официално не се поддържа от VMware. Единственият друг разумен избор е QEMU — VirtualBox твърди, че може, ама всъщност не може. Приемам, че имате инсталационния диск и сте копирали файловете от директорията \DISKIMGS\OS2\35 на някое удобно място. Процедурата е такава:

1. Инсталирате QEMU и KQEMU пакетите с yum, apt-get, или каквото там има в дистрибуцията ви. При Fedora 8 пакетите се казват qemu и kmod-kqemu.
2. Решавате колко място сте склонни да отделите. 1GB е повече от достатъчно.
   1. 1GB=1024MB=1048576KB=1073741824B
   2. Геометрията (в C/H/S формат) на дисковете под Linux обикновено е X/255/63, като секторите са с големина 512B. За да си улесните живота, създайте диска така, че да има цяло число цилиндри. Сметката е 1073741824/(255*63*512)=130,54. Значи цилиндрите ще бъдат 130 или 131. Размерът (в KB) се получава по формулата 130*255*63/2=1044225.
   3. В конзолата пишете:

   qemu-img create -f raw OS2.DSK 1044255

   или

   dd if=/dev/zero of=OS2.DSK bs=1024 count=1044255

3. Продължавате:

   sudo losetup /dev/loop0 OS2.DSK
   sudo fdisk /dev/loop0

   Създавате дял върху цилиндър 1. Задавате му тип 0×11 (Hidden FAT12). Създавате втори дял, който обхваща пространството от цилиндър 2 до цилиндър 130. Задавате му тип 0×7 (HPFS) и го правите активен. Запазвате промените.
4. Харесвате си някое LiveCD, примерно Knoppix или System Rescue CD (препоръчвам него). После:

   sudo qemu -hda /dev/loop0 -cdrom livecd.iso -boot d

   След като се зареди:

   mkdosfs /dev/hda1
   mkdir /mnt2
   mount -tvfat /dev/hda1 /mnt2
   cd /mnt2
   mkdir -p boot/grub
   cd boot/grub
   cp /boot/grub/*stage* .
   cat << EOF > menu.lst
   timeout 30
   default 0
   title OS/2
   root (hd0,1)
   makeactive
   chainloader +1
   clear
   title Reinstall GRUB
   root (hd0,0)
   setup (hd0)
   EOF
   cd /
   umount /mnt2
   halt

5. Тук вече идва интересната част:

   sudo losetup -d /dev/loop0
   qemu -hda OS2.DSK -cdrom OS2-Warp-4.iso -fda disk0.dsk -boot a

6. Ще ви приветства следният екран:

   

   Превключването към монитора на QEMU става с Ctrl-Alt-2. За да се върнете — Ctrl-Alt-1. И тъй, превключвате към монитора:

   change fda disk1_cd.dsk

   и после обратно.

   

   Зарежда разни драйвери, зарежда, зарежда и…

   

   Обратно в QEMU монитора:

   change fda disk2.dsk

   и се връщате.

   

   Следва

   

   Избирате 2.

   

   Избирате 1.

   

   Избирате 1 и започва инсталацията на разните му там програми:

   

   Разни магии се случват…

   

   Разни проверки…

   

   И готово!

   

7. Рестартирате QEMU:

   qemu -hda OS2.DSK -cdrom OS2-Warp-4.iso -boot c

8. След като OS/2 зареди, ще трябва да се справите с малко конфигурирация. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Да не сте посмели да сменяте държавата или клавиатурата! Направите ли го, преебавате всичко!

9. Разглеждате и си човъркате.

Едно време, когато в София все още имаше кина, ходих да гледам „Гърбавия“. Четири дни наред го гледах в кино „Глобус“ и всеки път забелязвах някакъв малък детайл, пропуснат предишния ден. Онзи ден, по съвет на Пейо (явно имаме подобен вкус в това отношение), гледах „Завет“. Филмът е невероятен, достоен да се застане редом с „Черна котка, бял котарак“. Последния съм го гледал многократно, вече загубих бройката, и все не ми омръзва. „Завет“ също гледах четири пъти и всеки път се хиля като луд. Затуй реших, че трябва да намеря още филми на Кустурица и да се пообразовам. Два вече съм гледал. Когато стигнах до третия в списъка си, „Животът е чудо“, първо ми идеше да се смея, а после да плача. Повече ми се плачеше. Историята на войната в Босна е показана изцяло от гледната точка на „обикновения“ човек — емоционална, грабваща и далеч по-истинска от сухите изречения, които сме свикнали да слушаме по новините. Сега, за жалост, има вероятност тази история да се повтори, макар и с различни хора и на друго място. Няма да говоря повече за Косово, вече казах, каквото мисля.

***

Преди години, когато метрото стигаше само до „Опълченска“, един есенен ден пътувах към училище. Бях вглъбен в някакви свои мисли, когато видях срещу мен да стои прав един много особен младеж. Странното бе, че не можех да определя защо е странен. Въпреки това бях убеден, че има нещо необикновено в него. Беше рус, с буйна къдрава коса и рижа брада. Загледах се втренчено в него (много съм добър с тоя номер), а той ми се усмихна окуражаващо. Усмивката му се появи някак бавно, плавно, недоловимо. Кой знае защо, стори ми се, че виждам пред себе си съвестта си. Чудя се, дали някога ще го срещна пак.