Наканил съм се да направя класация на дюнерджийниците. Има три основни проблема:

  • Това хич не се вписва в идеята за диета, която е крайно наложителна.
  • Минавам по горе-долу един и същ маршрут всеки ден, което значително ограничава броя на посещаваните дюнерджийници.
  • Ако се захвана сериозно, трябва да обиколя цяла София и да изплюскам значително количество дюнери, а те все пак струват пари.

Вече почти съм уточнил критериите за оценка:

  • Какъв е дюнерджията? Арабин (3 точки), турчин (2 точки), нашенец (1 точка) или друг (0 точки)?
  • Съотношение големина на дюнера/цена.
  • Съотношение мръвка/големина на дюнера.
  • Каква мръвка слагат — от тая в тавата (1 точка) или режат от шиша (3 точки)?
  • Ако слагат пържени картофи, какви са? Добре опържени (2 точки)? С леко суров вкус (0 точки)? Останали някъде да съхнат (1 точки) или току-що извадени от фритюрника (3 точки)?
  • Какви зеленини се слагат и предлагат: домати (стандартно, 0 точки), зеле (1 точка), кисели краставички (от буре — 3 точки, обикновени от буркан — 2 точки, виетнамски — 0 точки), марули (-1 точка), други (според зависи)?
  • Има ли чеснов сос? Добре ли е приготвен? Колко слагат: колкото да се разкисне дюнерът (1 точка), символично (0 точки), тамън колкото трябва (3 точки)? Предлагат ли люто (2 точки)?
  • Как е завъртян дюнерът? Плътно (3 точки) или не (1 точка)? Цилиндрично (0 точки) или конусовидно (2 точки)? В колко хартия е увит?
  • Колко време се чака?

В процеса на изследване ще се добавят още критерии. Приемам дарения за това Богу угодно дело. Доброволците-изследователи са добре дошли. Също следете инфлационния дюнер-индекс на Дзверо.