Размисли и страсти на Маркуча

Предизвиках съдбата, а тя си оте*а — в един ден се скапаха два компютъра и любимата ми OGG/MP3 джаджка. Джаджката най-неочаквано отказа да се зарежда (хватката става през USB, като нощните лампички), LED-ът дори не премигна на сочните ми попръжни, изобщо „те такова устройство нема“. Проба, грешка, проба, грешка… налучках неописаната (и кълчеща пръстите) комбинация бутони, които трябва да са натиснати едновременно, докато устройството се пъха, и voilà, бивам възнаграден със самодоволното съобщение „Low battery!“. Да бе, все едно не знам, че е low.

Изненада №2 — компютърът също не пали. Мамка ви ČEZ-овска! Хубаво, ама токът дойде, а компютърът ни приема, ни предава. Предпазителят на разклонителя си е наред, а мен ме облива студена пот, щото хич не ми се менява захранване… и ето къде било заровено кучето. Щрак два пъти бутончето отзад и всичко тръгва нормално. Неочаквано.

Верният ми лаптоп също ме предаде:

Kernel failure message 1:
BUG: unable to handle kernel paging request at 2db4b8c0
IP: [<f8bb8be3>] :radeon:radeon_set_pcigart+0x2b6/0x698
*pde = 00000000
Oops: 0002 [#1] SMP

Най-хубавото остава за най-накрая — нетот го нема. Ама никакъв. Хвърлям боб — показва се нещо като ䷦. Поне беше интересен ден…

Наблюдавам следната тривиална зависимост — колкото повече работа има, толкова по-малко време остава за други дейности (например да споделям някои впечатления тук). Зарекох се да не пиша за политика, интересни проблеми с компютрите наоколо наскоро не е имало (направо предизвиквам съдбата), а останалото си е живо словоблудство. Въобще — скука, нищо заслужаващо да бъде отбелязано. Все пак се чувствам морално задължен чат-пат да се появявам тук, понеже създадох това местенце и трябва да полагам известна грижа за него.

Вкратце, благодаря на онези, които минават оттук.