Средно два пъти годишно изпитвам дива завист към живущите във Варна. Не защото е на морето, съвсем не. Първият път е когато чуя, че съседският кмет бай Цонко пак е поканил някого в Каварна. Вторият път е на първи юли. Все нямам солук да се замъкна от София дотам, а после винаги съжалявам. Догодина току-виж ида.
