Загуби за милиони
При Енея, Григор и Нели Огнянова има интересни дискусии по един въпрос (не само, де), който живо ме вълнува — как се определят загубите на преводачите и авторите. Наистина, много искам да знам. Интересно ми е защо именно издателите говорят за тези загуби, а не предполагаемите потърпевши. Нека поне един издател да излезе публично и да каже как си правят сметките, та изчислиха загуби за милиони. Възхищавам се на Любомир Николов, който директно заяви, че това са глупости. За който не знае — Любомир Николов е преводачът на «Властелина на пръстените» и автор на доста книги (имаше един романтичен период през деветдесетте, когато издаваха т. нар. книги-игри. За онези от нас, които нямаха компютър или само бяха чували за такъв, това беше единственият начин да се докоснем до това, което сега наричат RPG. Първата такава българска книга е негова — «Замъкът на таласъмите» «Огнена пустиня». («Замъкът на таласъмите» е първата му книга, която прочетох.)). Случаят читанка.инфо предизвиква у мен асоциации с книгата The Hacker Crackdown (има я преведена на български, но вече трудно се намира). На кратко — група «хакери» (вижте в предговора в какъв смисъл се употребява думата) се сдобива с технически наръчник от 12 страници, който би трябвало да е секретна информация. «Хакерите» биват изправени пред съда. Предявяват им иск за 79449 долара — толкова струвало написването на документа. В последствие се оказва, че същата «секретна» информация може да бъде закупена, съвсем законно, за 13 долара.
Струва ми се, че издателите у нас се движат с 20 години закъснение. По-точно, не се движат въобще — ще им се времето да беше спряло преди 20 години.
Здравей,
Авторът (а и преводачът) принципно има “аll-in-contract” с издател, с който договор срещу определена сума отстъпва правата си и от тук нататък не се интересува колко бройки издателят ще продаде или не ще продаде.
Иначе чл. 94 и 94а от българския ЗАПСП дават указание как да се подходи, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. На практика съдът би приел схема подобна на тази, която Веселин Тодоров от Сиела представи наскоро в сутрешния блок на БНТ: от 26000 изтеглили „Шестото клеймо“ се приема, че 10% биха си я купили, но не са, защото са я свалили = загуба за издателя. Всичко това, разбира се, при условие, че ЗАПСП е бил нарушен.
Това значи, че по същество Сула е бил прав (от 18:48 до края) — на преводача е платено, на автора е платено, на коректора е платено. Оттук нататък загубите, ако въобще има такива, са за издателя и всички приказки за ограбения труд на първите трима са безочлива лъжа.
Нещата не са толкова елементарни, колкото могат да изглеждат отстрани.
Авторът винаги отстъпва правото за възпроизвеждане на произведението за определено време и определен тираж.
След което автоматично правата се връщат към него.
Законът препоръчва на авторите и издателите авторското възнаграждение да е 15% от коричната цена, тоест 15% и върху ДДС-то, което прибира държавата.
На тази основа предлагам една примерна справка за разпределение на приходите от продажба на книга с корична цена 20.00 лв.
20% ДДС за държавата, тоест 4.00 лв.
15% авторски хонорар, тоест 3.00 лв.
40% търговска отстъпка за големите вериги книжарници и книгоразпространителите, тоест 8.00 лв. (възможни вариации на процента 30%–45%)
15% преки производствени разходи, тоест 3.00 лв. (възможни вариации на процента 15%–30%)
Всичко разходи дотук на база на твърдо посочените проценти:
90% разходи, тоест 18.00 лв.
Остатък за издателството:
10% остатък, тоест 2.00 лв.
Като тези 10% процента не са чиста печалба, а съдържат небходимите разходи за издръжката на издателството.
Ето и класацията по величина на приходите от продажба:
1. Големите вериги книжарници и книгоразпространителите.
2. Държавата.
3. Авторът.
4. Печатницата.
5. Издателят.
Това е по повод на идеята колко лоши са издателите.
Не казвам, че издателите са лоши, казвам, че е неясно как загубите станаха чак милиони. Благодаря за обяснението как се разпределят приходите между звената във веригата. За разпространителите (в един случай се отвори дума за «Хеликон» и навика им да извиват ръце) процентите горе-долу се връзват. За печатниците нямам данни. Доколкото чувам от самите автори обаче, за тях 15% са несбъдната мечта и хвърлят шапка, ако получат и една трета. Останалото (само предполагам) отива у най-близкото звено, т.е. издателите, и евентуално малка част от него са дава на преводача и коректора, ако въобще някой се бръкне да наеме коректор. Новата таблица тогава би изглеждала така:
1. Големите вериги книжарници и книгоразпространителите;
2. Държавата;
3. Печатницата;
4. Издателят;
5. Авторът;
(6. Преводачът;)
(7. Коректорът.)
Печатницата я изключваме от сметките, защото тя си получава парите веднага и дали тиражът ще се продаде вече е проблем на издателя. Изключваме и държавата, понеже ДДС се начислява на всичко, не само на книгите. Получаваме
1. Големите вериги книжарници и книгоразпространителите;
2. Издателят;
3. Авторът;
(4. Преводачът;)
(5. Коректорът.)
В АБК членуват 1) и 2). Тъкмо АБК, а не 3), 4) и 5), вдигат най-много шум. Да си го кажем честно, никой не обича посредниците. АБК не е изключение. Не Том Круз, а Viacom изпраща заплашителни писма на YouTube.
1. Защо трябва непрестанно да демонизираме издателя.
Добрият издател е нещо като режисьора в киното, тоест не го виждаме в кадър, но без неговия труд няма произведение.
2. Животът е пълен с истории. Аз ще ви разкажа следната. Преди няколко години поканих един човек да участва в проект за учебни помагала. Направихме проекта, авторът получи своите 15% дори преди да е изчерпан тиражът. Нямаше допечатки. Всичко беше като че нормално. След време обаче същият човек дойде в издателството със свой ръкопис и поиска 20% и повече за себе си. Отказах, като кротко обясних, че ако получи исканите 20%, ще се наложи да го лъжа в тиража, за да му ги дам. И понеже не искам да го лъжа – отказвам. Предупредих го, че който и да му даде исканите проценти, в крайна сметка ще го излъже. Авторът все пак си взе ръкописа и отиде в друго издателство.
Така че понякога авторите сами искат да бъдат излъгани и дори се гордеят с това. Чувал съм от автори да твърдят за себе си, че не се съгласяват на по-малко от 30% от коричната цена на изданието.
Което е все едно да кажеш „Ела, вълк, изяж ме!“, тоест елате и ме излъжете за реално продадения тираж.
3. Разчетът, който бях дал по-горе, не се отнася само за България, така че нека не го подлагаме под съмнение и да го прекрояваме произволно.
4. Дори и да приемем хипотезата, че издателят печели повече от автора при условията на това, че поема целия риск по издаването и разпространението на произведението, не виждам в това нищо нередно, защото със сигурност не знаете какво означава да продаваш книги.
В книгоразпространението се работи на консигнация – и с борсите, и с големите вериги книжарници. Което прави издателя абсолютно зависим от търговеца. Търговецът е този, който може да провали дори и доброто издание, защото не носи никакъв финансов и пазарен риск за книгите и защото във всеки момент може да ти ги върне със заявлението, че никой не ги търси.
А за регулярност на плащанията към издателите да не говорим – такова нещо просто не съществува. Лъскавите книжарници, които виждате тук и там са създадени на база на стоков кредит – получени и продадени, но неразплатени с издателите книги. Ето защо, ако всички издатели едновременно поискат да получат парите си от продажбите на своите книги, една голяма част от книжарниците ще фалират моментално.
5. Възможно ли е наистина да престанем да фаворизираме автора и да демонизираме всички останали по веригата. Повярвайте ми, живеем във време, когато никоя хубава книга не се създава от един човек. Трябва да се работи в екип. Това е бъдещето на добрата работа.
1. Пак повтарям, не демонизирам никого. Просто искам да знам как загубите започнаха да се изчисляват в милиони. Толкоз.
2. …
3. Разчетът, даден по-горе, ми се вижда малко общ и, с цялото ми уважение, подлагам не само него на съмнение, но и цялата история около читанка.инфо. Подлагам всичко на съмнение. Мнителен съм (или ако щете циничен, все едно), какво да се прави. Ще бъда много благодарен да узная как се сформира този разчет, както и по какъв начин е валиден не само за България, но и в чужбина. Най-малкото в някои страни книгите не се облагат с ДДС, което значително променя сметките.
4.
Тук съм напълно съгласен.
Е, това беше полезно да се чуе, за което благодаря. Все пак има някои по-коментирани издателски къщи (особено «Труд»), които явно са достатъчно големи играчи на пазара, за да могат сами да поставят условия.
5. Ще потретя, не демонизирам никого. Като читател мога да кажа следното — книгата се продава заради съдържанието, макар че видът сигурно също играе някаква роля. Ако авторът пише интересно, и, специално за чужди издания, ако преводът е читав, мога да преглътна някоя и друга пунктоационна или граматическа грешка, лошото качество на хартията и пр. малки неудобства. Тъкмо тук е заровено кучето. Купувам си книга, не хартия. Ако книгата е в електронен вид, това не променя съществото ѝ. Започнете да предлагате книги в PDF формат примерно и ще се учудите как и продажбите на хартия ще се увеличат.
Слагам автори и преводачи в един кюп, защото некадърен превод може да съсипе една иначе прекрасна книга. Четящите фентъзи веднага могат да посочат фрапиращия пример с «Пощоряване», а аз откровено се дразня, когато някой превежда книга в област, която му е непозната, особено техническа. Буквално преведените термини изобилстват, а понякога цели изречения са безсмислени, освен ако не се преведат дума по дума обратно на оригиналния език. Не ми казвайте, че издателят не може да си избере преводач.
Не отричам, че съм пристрастен — безразлично ми е кое издателство е подписало договор с автора, важното е книгата да излезе. В този смисъл авторът определено е по-важен от издателя. Не отричам и че някои издателства успяват да спечелят симпатиите ми заради качеството на крайния продукт, но това е на втори план. Тук мога да посоча «Христо Ботев», «Захари Стоянов», Университетско издателство.
– Не ми казвайте, че издателят не може да си избере преводач.
– Може. Но мърляви хора има навсякъде, следва ли от това, че всички хора са мърляви. Лоши издатели има и се забелязват дори и с просто око, следва ли от това, че всички издатели са лоши. Не е ли редно да коментираме конкретно – ето това издание на този издател по тези причини е неприемливо. В това е за мен ключовата роля на читателя като коректив на процеса на книгоиздаване. В това е ролята и на специализираните блогове за книгата. Да навлезат навътре в нея и да покажат дори онова, което не се вижда от пръв поглед.
Напоследък непрекъснато си повтарям едно и също нещо: вече всеки, който може да сложи bold, italic, bold italic в един текст е готов да мисли себе си за издател. Получават се понякога нелепи неща: хора, които не са издали нито една книга и все още не могат да нарекат себе си автори, се опитват да ме учат как да издам книгата им, защото са убедени, че те знаят как, а аз не знам.
Същото и с Photoshop. Почти всеки, който може минимално да обработи една снимка, е готов да нарече себе си дизайнер.
Новите технологии влекат след себе си своеобразна инфлация на професионализма. Започва да ни струва, че това, което другите правят, е много лесно. Достатъчно е да владеем техническите средства за неговото реализиране и ние вече сме професионалисти. Та с какво тогава другият е повече от нас?
Не, не следва. Щом обаче преводачът е мърляч, не го наемайте. Вземете някой кадърен.
Вече посочих «Пощоряване» на «Вузев» — не си я купих на български именно заради потресающия превод. £4 (около 9,5 лв.) от amazon + още малко за доставка са съвсем оправдани за английското издание. 9 лв. за българското са грешни пари. Споменах и техническата литература, там примерите чет нямат.
Ту к вероятно сте прав. Единственият контрапример (не с цел заяждане) са някои математически издания. Виждал съм толкова неграмотно написани формули, че просто да ти се доплаче. Добрата типография определено е едно от онези неща, които създават положително впечатление за издателството.
Да се върнем все пак на основното:
Ето това живо ме интересува.
Не смятам, че основното са загубите и техните изчисления. За мен основното е принципът. Аз просто искам да има принцип в отношенията между страните. И този принцип е много прост: не е редно без знанието и съгласието на носителите на правата да оповестяваш публично цялото съдържание на една книга. Посочи откъс, дай пример от книгата, за да стимулираш хората към верното решение, но без да имаш изрично съгласие, не следва да имаш правото да предлагаш чрез интернет която и да е книга дори и безплатно.
Нека да оставим на авторите и издателите те да решават коя книга да се сподели и коя не.
[Ето как е решен въпросът за нас. От известно време всяка наша книга задължително се представя в интернет с откъс, който може да бъде разгледан максимално отблизо – препратка: http://knigite.net/store/product/1482/01-testove-po-balgarski-ezik-i-literatura-za-vanshno-otsenyavane-i-kandidatstvane-sled-7-klas.html.
Или пък, ако книгата е допустимо да бъде представена цялата, я показваме от корица до корица: http://knigite.net/store/product/1829/religiya-uchebno-pomagalo-za-4-klas-na-obshtoobrazovatelnoto-uchilishte.html%5D
Истината е, че за малко познатите и направо неизвестните автори, споделянето на съдържанието на книгата е начин за реклама.
Обратно. За един утвърден вече автор споделянето на съдържанието е начин да се попречи на закупуването на книгата му.
Категоричен съм, че твърдението „безплатният достъп до книгите в интернет увеличава продажбите“ не важи за България. Ще го докажа по много прост начин. С колко процента се увеличаха продажбите на ключови софтуерни продукти (Windows, Microsoft Office, Adobe продуктите, Corel продуктите, шрифтовете като тип софтуер) при условие, че винаги ги е имало и сега ги има в интернет нелегално.
Нелепото е: че всички тези продукти имат заместители на принципа на отворения код – вместо Microsoft Office можеш да ползваш OpenOffice, вместо Windows можеш да ползваш Linux, вместо Adobe можеш да ползваш Scribus и др. Въпреки това обаче повечето потребители отказват да ползват програмите с отворен код, а ползват нелегално комерсиалните продукти. Това не говори ли за манталитет, който е всичко друго, но не и пазарно ориентиран. Същият този манталитет определя и поведението по отношение на книгата – щом я има достъпно в интернет, защо да я купувам.
Не съм против дигитализирането на изданията и достъпа им през интернет (платен и безплатен). Но преди да пуснеш нещо в интернет, попитай автора или този, който представлява правата му, съгласен ли е, попитай преводача – съгласен ли е, попитай художника – съгласен ли е. Така е редно да бъде. И чудесен пример за това е проектът ГУТЕНБЕРГ, където на първата страница пише: Our books are free in the United States because their copyright has expired. They may not be free in other countries. Readers outside of the United States must check the copyright laws of their countries before downloading or redistributing our ebooks.
Ако ще правим интернет библиотеки, нека да ги правим според добрите, а не според лошите образци.
Похвално, но АБК са твърдо убедени, че са загубили много пари. Искам да знам какво ги кара да мислят така.
Точно така.
Тук има място за диспут. oggin даде пример с Пауло Коельо.
Не си ли противоречите малко? Вече споменахте, че поне за нови автори Интернет е начин да рекламират произведенията си. Питайте Николай Теллалов, макар че аз лично бих го сложил в графата «утвърден» за неговата област. Друг е въпросът, че на доста от утвърдените автори дори не им хрумва да използват Интернет за реклама. Има и приятни изключения — ФСБ пуснаха новия си албум първо в Интернет.
Малко е иронично, че давате за пример точно продуктите на Adobe и Corel и шрифтовете. Явно са популярна мишена за пиратстване в издателските среди :)
Да уточним за кои точно говорим — за потребителите или за издателите? На мен като потребител нито нещо на Adobe ми е нужно, нито Scribus. Всичко казано ме кара да мисля, че все пак става дума за издатели, освен последното изречение, където изведнъж приписахте тия грехове на потребителите.
Нека спрем дотук дискусията и подпишем примирие, основано на благоразумието и толерантността. Невъзможно е да обсъдим всички въпроси в детайли и да уточним всички подробности по темите. Радващото за мен е, че все пак малко преместихме гледните си точки един към друг или поне се породи желанието да се вслушваме и да се разбираме. В добрия спор няма победител – има победители: всеки един от участниците получава по нещо и се обогатява.
Съгласен съм и се радвам, че можем да водим нормален диалог. Надявам се другите издатели да вземат пример и кротко и човешки да обяснят позицията си.