История с продължение

(С продължение)

Пиша по повод на ей това — цък. То е историята, а продължението е тук. Та… сценаристът в мен се развихри и не можах да остана безучастен. Първо като видях «…Путин и Първанов, с ален блясък в очите…», си представих следния етюд, нещо като «Yes, Minister» в криво огледало:

Путин говори нещо, вперил поглед в светлото комунистическо бъдеще, а наш Гоце послушно отговаря «Так точно, товарищ генерал!». След малко Путин се опомня, въздъхва и промърморва:
— Садитесь, Георги Седефчич. Хотите водки?
Гоце сяда и с облекчение облизва пресъхналите си устни:
— Конечно. Спасибо, товарищ генерал. А… закуска есть? Это здесь икра? — пита с надежда в гласа синът на работническата класа. Изпитателният поглед на Путин се впива в Гоце.
— Да, Георги Седефчич, толко икрою закусить буду я. Вам — огурчики. Альтернатива огурчикам — шиш с маслом.
— Так точно, товарищ генерал — посърнало отвръща Гоце. «Ех, да ти еба и гостоприемството… Ама нищо, и ти ще дойдеш у нас, такъв трипер ще ти намеря, че ще има да се чудиш откъде ти е дошло…»

А то не било така. Тревата категорично измества разговора в една по-дружелюбна посока. Примерно:

• Кметът на Сирищник бай Пламен изпраща делегация в Ямайка, за да се побратимят с Очо Риос. Тука сменят името на площада от «9 септември» на «Боб Марли», а там ни кръщават една улица «Георги Първанов», което туземците поради липса на достатъчно съгласни в езика докарват на Хорхе Павано. На въпроса що за музикант е Хорхе Павано делегацията леко се смущава, но бай Нено е окомуш човек и бързо се окопитва. Без да му мигне окото казва, че Хорхе Павано е настоящият президент, но на младини е акомпанирал на Йорданка Христова. Туземците с разбиране кимат и одобрително възклицават «Juanita Risto, sí, sí, Fidel Castro, chiqui-riqui», а останалите сирищници са тъй стъписани от дебелата лъжа на бай Нено, че не успяват да обелят и дума, а той продължава на български «… на акордеона в читалището, разбира се, докато тя пеела по радиоточката» (Б. авт. от 2.IX. — Оказа се, че не било Очо Риос, а Найн Майлс. За една бройка, дет’ се вика, няма да правим трагедии. Хем Найн Майлс по-добре се връзва с «9 септември».)

• Идва Путин на посещение, а Гоце го посреща с вафли. Не какви да е, а вафли «Чайка». Гостът го поглежда първо с неразбиране, а после с нескрито неодобрение. Гоце обаче се подсмихва леко под несъществуващия си мустак, а Путин от любезност си взема една… и след пет минути разбира, че освен спейс кейк има и спейс вафли. Двамата другари се потупват по гърба, а Гоце съзаклятнически пита:
— Путя, хочеш ли да ти покажа летяща чиния?
— Как така, Гоце, вы уже не зарили ли дупку в Царичине?
— Не бе, на Бузлуджа шъ та водя. Имаме конгрес там, млади социалистки са се събрали… отдадени изцяло на идеята, дет’ се вика.
— Эх ты, Гоце, само за тая работа ли мислиш? Молодец, води ме! И вземи още от вафличките, най-добре цяло стекче.

*         *         *

А «Нон стоп» има още една причина да стане химн — там е изкристализирал националният копнеж на половината българско население:

Искам Сашка на задна прашка.