Непосилната лекота на интелектуалниченето
28.09.2011
«Дневник» просто прекаляват. Разбирам, че се прекланят пред Кундера, че вечер се събират на литературно четене и дъвчат и предъвкват книгата му и се чудят, как и сега написаното си остава вярно (гледате ли, след толкова години, брех, брех, брех, цък, цък, цък), но това по никакъв начин не оправдава всяко трето заглавие да започва с «непосилната лекота». И не, това не е покана да се прехвърлят на «дискретния чар». Аман!
4.X.2011 г.
Едно си баба знае, едно си баба бае: измъкнахме се от дискретния чар, налетяхме на опасния. Да го бяха турили направо «фаталния», хем по-хубаво звучи — «…ф-ф-фатален, сякаш че ф-фащам някого за гушата». (Статията прочее е хубава, стилистичните залитания са в заглавието.)
2 Коментара
leave one →
тая мания със заглавията с алюзия почна от егоист. то и аз прекалявах с четенето му, ама не чак толкоз :)
«Егоист» в един момент изгуби първоначалния си замисъл и стана поредното списание с много претенции и малко съответно покритие. Не бих се учудил, ако от тях е тръгнала тая зараза :-)