Пипи празнува рождения си ден

Вчера бях на един много необикновен рожден ден на една много необикновена млада дама, с която дотогава се познавахме само задочно. Необикновеното ми красноречие, уви, ме предаде в най-важния момент и имам усещането, че в най-добрия случай съм оставил необикновено темерутесто впечатление. Да… Та какво щях да ви казвам… абе, старост-нерадост, какво знаете вий… а, да, върло съм впечатлен от женските възможности за многозадачност. Честен кръст! Имаше едно симпатично хлапе (а после и второ), което ако оцелее до петгодишна възраст, без притеснения по-късно може да се прехранва като каскадьор, въжеиграч или изпитател на парашути. Същото на смени или кротува, за известни стойности на «кротува», или бесня до степен да накара един от фуфугалите да залегне онемял в шок. Та, оказа се, че любезната ни домакиня не просто е готвила с това чудо около себе си, а даже го е накарала да свърши някаква полезна работа. Ама думата ми беше за таковата… умственото жонглиране. По някаква неясна схема рожденичката успя да обходи няколко пъти гостите, на всяко място да участва в няколко разговора едновременно, без изпуска нишката в нито един, да озаптява периодично буйстващото хлапе, да посреща гости, разопакова подаръци, донася, отнася и разнася разни неща напред-назад, а вероятно и още нещо, което не съм забелязал. Ей така тръгват приказки като «българска майка юнашка».  Оказа се също, че имаме неочаквани общи познати :) Абе, малък свят, накъдето и да се обърнеш, все познати те дебнат. Съжалявам, че не мога да ви опиша какво беше, но щом не сте били там, и да ви обяснявам — все едно. Завиждайте :)