Синьо лято

Тъй и тъй съм тук, та поне да напиша нещо. Тегля „Синьо лято“. 6 DVD-та. Зор. И един поздрав.

 

Две благи вести

Христос воскресе, люде! (Който е атеист, да се престори, че не е видял нищо.) Това, първо. Второ, demonoid.com също воскресе и сега се помещава нейде из необятната Украйна. Това може вече и да не е новина, но поне аз забелязах днес. Тъй че, радвайте се!

 

Ликуй, народе!

Румен Петков наистина си подаде оставката. Причините са ми неясни, но подозирам, че съботната притурка на „Капитал“, едно извънредно интересно четиво, е изиграла немалка роля. Моите уважения към редакторите на вестника.

 

Минало и бъдеще

Намерих я. Дано не я изгубя пак.

 

The Invention of C++

Докато преглеждах блоговете сутринта, отнейде изскочи тази връзка. Не знам дали е истина (опа, май не е), но звучи убедително :)

А, ето откъде било, от блога на Деян Дянков.

 

Интересно криптографско изследване

Вчера в tech-crypto@netbsd.org се появи връзка към изследване, според което съдържанието на оперативната памет може да бъде възстановено дори след като компютърът бъде спрян. Това застрашава поверителни данни, като например ключа, с който е криптиран дискът. Сайтът е доста интересен и си заслужава да се прегледа. Копие от изследването има също тук, а филмчето можете да изгледате по-долу.

 

BarCamp

Баркампът е утре. Елате!

 

Разни X

Напоследък съм станал ужасно мрънкало. Сигурно требва да гледам на позитивното :)

 

Търговецът на оръжие

Вчера свърших „Търговецът на оръжие“ и ми се ще да споделя някои впечатления. Първо, купих си я, защото снимката на Хю Лори (aka д-р Хаус) ми привлече вниманието. Второ, книгата е интересна. Сюжетът е добре замислен. Има тръпка. Трето, бъка от английско (хм?) чувство за хумор и хаусовски сарказъм. Това май е единственото, което успява да ме подразни истински — хубаво е да има закачка, но не и половината страница да е запълнена с не винаги сполучливи остроумия. Като цяло — одобрявам, но се въздържам да я препоръчам.

 

Малки абсурди

Сцена I.
Возя се в градския транспорт. Автобусът е нов, хубав, с удобни седалки и умерено кален под, с една дума, мечта на пенсионера. А на стъклото, точно до перфоратора, се мъдри надпис „вслучай на нужда, счупи стъклото с чука“. Явно в СКГТ не са почитатели на главните букви. Чук — йок. Вярно, по автобусите пътуват хулигани и да сложиш чук на видно място вероятно не е добра идея. На тавана обаче има още един надпис — „вслучай на нужда, счупи червения предпазител, след това премахни сивия предпазител, след това счупи стъклото с чук“. Сиреч, не препоръчваме да бягаш през покрива, но ако все пак се наложи, намери си чук.

Сцена II.
Малка уличка в центъра на София. По тротоара — коли, наредени като кебапчета. Отстрани надпис: „VNIMANIE! GARASH!! NE PARKIRAJ!!!“ Къде остана романтичното „ЗЛО КУЧЕ!!! ПУКАМ ГУМИ!!!“? O, nerazumni i jurode!