Размисли и страсти на Маркуча

Новогодишен спам

Маркуча — Thu, 05 Jan 2012 21:32:41 +0000

Първи особено нагъл и тъп спам за годината:

Здравейте,

Бихме искали да получим Вашето съгласие да получавате непоискани търговски рекламни съобщения. (Ако се съглася, вече няма да са непоискани, нали?)

Какво предлагаме ние: (Ха да видим…)

Ще получавате по няколко рекламни и-мейла на седмица, но не повече от един на ден. (Те т’ва е! Спечели ме за каузата си, ей с’а ш’та лайкна у фейсбуко!)
Съобщенията са от различни фирми за авто части и услуги, IT и аудио видео техника, рекламни и печатни услуги, подаръци и сувенири, финансови правни и счетоводни услуги, различни семинари и курсове, промоции на различни онлайн магазини, промоции на различни продукти, стоки и услуги, промоционални оферти за екскурзии и почивка, интернет и уеб услуги, нови и уникални за българския пазар услуги и продукти и много други. (Ммм… а услуги не предлагате ли?)
В писмата от нас ще бъде ясно упоменато, че са от нас и Вие сте си дали съгласие да ги получавате. (Обаче ще си останат непоискани? Или вече ще се броят за ненепоискани? Брей, че йезуити се извъдихте, бе!)
Към всяко писмо ще има линк посредством който по всяко време може да се откажете да получавате рекламни писма.
Вашият имейл адрес ще бъде защитен и няма да бъде продаван и даван на трети лица да го използват. (Ха така, взели сте ми адреса от «публичното пространство», обаче се наемате да го защитавате. Алтруисти!)

Кои сме ние:
Ние предлагаме емайл маркетинг услуги на различни фирми искащи да промотират свои стоки, продукти и услуги, текущи промоции, специални оферти, нови продукти и услуги. (Да-а, довчера емайл лак, днес емайл маркетинг — лесно, храна и вода не иска, ей на кака Пена брат’чедът, дето има само начално образование, и той интернед бизнес прави.)

Ако сте съгласни да получавате непоискани търговски съобщения от нас и сте съгласни със следните общи условия:

Чрез посоченият (виж тази статия на Дайнов за лекомисленото отношение към пълния член) от мен адрес давам съгласието си да получавам търговски и рекламни съобщения от клиенти на mailsbg.com. Съгласявам се при условие, че мога да се отпиша (откажа) от получаване на такива за конкретен продукт, услуга или напълно във всеки един момент.

моля натиснете тук!

Tова предложение е пратено лично към Вас и и-мейла (Стой! Къде отиде байното, дето се занимава с ремонти и емайл?) Ви е взет от публичното пространство или от наши партньори. То е изпратено еднократно (!!!) и е единствено (!!!!!) до Вашия и-мейл адрес. Възможно е съобщението да се разпознае като непоискано търговско съобщение. (Ей на тoва му викам to make a point.)

Поздрави,
Станислав
тел. 0897585798
mailsbg.com
email: sendmails@mailsbg.com
——————————————-
everything you need for em@il
m@rketing (Еби му майката, мъжки, да знаеш как ме разчувства! Вече си мислех, че никой не помни 90-те, когато заместването на А с @ в името на продуктите беше признак на bleeding edge технология.)

И така, не разбрах какъв ми е на мен кярът от тая работа? Ако предложиш примерно 50 ст./писмо, няма проблем, даже с повече късмет ще се разорите от таксите за превод. Ама не, скръндзате се, боклуци такива. Обаче, понеже скоро беше Коледа (а на Коледа всички хора са добри и желанията се сбъдват), от все сърце ви пожелавам да ви го начука бясна маймуна с един ташак върху купчина лайна на недоклано прасе и гладен плъх да ви изяде червата. Хау.

Разни XLI

Маркуча — Tue, 20 Dec 2011 20:17:39 +0000

Има някакъв нов жаргон, който не знам откъде се появява. Част от него е откровено дразнеща, друга идейна, но много малко мога да проследя до източника — песен, реклама, филм, предаване, статия във вестник, нечия реплика… Ето примери:

еди-какво си, еди-какво си, колко да е еди-какво си — от някаква невероятно малоумна и дразнеща реклама
земи тоя/тая ала-бала — по-безобидно, май не съм виждал/чувал някой да злоупотребява с това. Ще ми се да обаче да знаех как е започнал тоя лаф.
скакауец, копеуе, уеко у уево — някакво телевизионно шоу, вдъхновило Светльо да напише песен. Скакауецът е от шоуто, останалото от Светльо.
до-о-обре, гоуем, челастря — продължение на пернишката тема от Рачков и компания.

Не съм убеден, че терминът е точен, но да речем, че това са някакви местни, нашенски мимеми («мемета»). Има ли сайт, който ги събира и подрежда, някакво уики примерно?

Пипи празнува рождения си ден

Маркуча — Tue, 08 Nov 2011 18:13:29 +0000

Вчера бях на един много необикновен рожден ден на една много необикновена млада дама, с която дотогава се познавахме само задочно. Необикновеното ми красноречие, уви, ме предаде в най-важния момент и имам усещането, че в най-добрия случай съм оставил необикновено темерутесто впечатление. Да… Та какво щях да ви казвам… абе, старост-нерадост, какво знаете вий… а, да, върло съм впечатлен от женските възможности за многозадачност. Честен кръст! Имаше едно симпатично хлапе (а после и второ), което ако оцелее до петгодишна възраст, без притеснения по-късно може да се прехранва като каскадьор, въжеиграч или изпитател на парашути. Същото на смени или кротува, за известни стойности на «кротува», или бесня до степен да накара един от фуфугалите да залегне онемял в шок. Та, оказа се, че любезната ни домакиня не просто е готвила с това чудо около себе си, а даже го е накарала да свърши някаква полезна работа. Ама думата ми беше за таковата… умственото жонглиране. По някаква неясна схема рожденичката успя да обходи няколко пъти гостите, на всяко място да участва в няколко разговора едновременно, без изпуска нишката в нито един, да озаптява периодично буйстващото хлапе, да посреща гости, разопакова подаръци, донася, отнася и разнася разни неща напред-назад, а вероятно и още нещо, което не съм забелязал. Ей така тръгват приказки като «българска майка юнашка». Оказа се също, че имаме неочаквани общи познати :) Абе, малък свят, накъдето и да се обърнеш, все познати те дебнат. Съжалявам, че не мога да ви опиша какво беше, но щом не сте били там, и да ви обяснявам — все едно. Завиждайте :)

Черен октомври

Маркуча — Tue, 25 Oct 2011 20:46:06 +0000

… се заформя. Второ светило ни напусна без време — Джон Макарти отнесе мечтата за изкуствен интелект в един по-добър свят.

RIP DMR

Маркуча — Thu, 13 Oct 2011 12:29:23 +0000

Да го почетем, както пишеше той — кратко, ясно, с разбиране и скромност.

https://secure.flickr.com/photos/believekevin/6239216961

$ ^D

Непосилната лекота на интелектуалниченето

Маркуча — Wed, 28 Sep 2011 12:18:43 +0000

«Дневник» просто прекаляват. Разбирам, че се прекланят пред Кундера, че вечер се събират на литературно четене и дъвчат и предъвкват книгата му и се чудят, как и сега написаното си остава вярно (гледате ли, след толкова години, брех, брех, брех, цък, цък, цък), но това по никакъв начин не оправдава всяко трето заглавие да започва с «непосилната лекота». И не, това не е покана да се прехвърлят на «дискретния чар». Аман!

4.X.2011 г.
Едно си баба знае, едно си баба бае: измъкнахме се от дискретния чар, налетяхме на опасния. Да го бяха турили направо «фаталния», хем по-хубаво звучи — «…ф-ф-фатален, сякаш че ф-фащам някого за гушата». (Статията прочее е хубава, стилистичните залитания са в заглавието.)

Парадокси на осигурителната система

Маркуча — Tue, 20 Sep 2011 13:45:32 +0000

На хората явно им носи известно успокоение да псуват богуненавистната пенсионно-осигурителна система, мръсните чиновници-гадове, които бавят изплащането на детски надбавки… и напълно ги разбирам. Попсуват, попсуват, па им олекне. Искам само да им река, че тоя батак не е отвчера, а започва още от едното време, «когато имаше ред». Тамън за детските надбавки иде реч. Четете и се дивете, сегашните цигански истории бледнеят пред тоя епос.

Благодарности на www.onlyinbulgaria.com.

Разни XL

Маркуча — Mon, 19 Sep 2011 06:35:23 +0000

Ето една новина, която идва съвсем навреме за 19 септември. ¡Caramba!

Разни XXXIX

Маркуча — Sun, 18 Sep 2011 18:16:32 +0000

Много моля някой спамовед да ме светне за чий х** в днешния спам всички думи са от вида «skajoekdaqz» и няма нито една валидна връзка за цъкане. Защо, хм? ‘Бах му и нерационалното поведение, честно. Само ‘абиш жицата, сволочь такава.

Разни XXXVIII

Маркуча — Tue, 13 Sep 2011 10:38:31 +0000

Вярвам в науката (I believe in America. America has made my fortune…), дори когато ми поднасят такива новини. Не мога обаче да се отърва от усещането, че потъваме в някакъв сюрреализъм, всеки ден повече и повече. За щастие, тукашното население е неподатливо на такива зловредни влияния, благодарение на желязната нашенска закалка с абсурд от крехка детска възраст. Обаче думата все по-често ми се върти в главата, а преди се появяваше само след едно-две питиета или филм на Бунюел. Радвам се, че някой иска да намери лекарство срещу СПИН, определено предпочитам сладките животинки да страдат вместо хората, но въпреки това ми е много интересно как би реагирал умникът, комуто е хрумнало да омешат котешките гени с медузешки, ако се събуди през нощта и види огромен светещ котарак до възглавницата си. Или, примерно, прасе — «Методът не е уникален, защото през последните години се появиха подобни мушици, мишки, зайци и прасета.». Някак си се сещам за следния пасаж:

To cheer the poor chap up. For several days he had been brooding on something, I forget what, and Puffy and I talked it over and decided that something must be done to take him out of himself. He needs fresh interests, I said to Puffy. So we coated a pig liberally with phosphorus and left it at his bedside at about two in the morning. We then beat the gong. The results were excellent. It roused him from his despondency in a flash and gave him all the fresh interests he could do with. But the point I’m making is that it was years after that before he could see a pig without a shudder.