Skip to content

Разни LXXXV

28.05.2015

Няма нищо по-тъжно от красива жена, която не намира повод да се усмихне. Тази приличаше на пламък, угасващ пламък, с решително устремени надолу ъгълчета на устните. Как може едновременно да се радваш, възхищаваш и да ти е болно, а причината да е една и съща? Кажете ми думата за това, моля ви.

А вие, красива непозната госпожо, усмихнете се.

Разни LXXXIV

28.05.2015

Малко измъчен пост, но все пак… просто не ми идват правилните думи. Не знам как да предам сивото усещане за рутина — събуждане, душ (хубавата част от сутринта), работа. Да се обадя на този, на онзи. Да дойде събота, да се наспя. Не мога да предам и светлото усещане от дълго чакан разговор, разменените усмивки, случайно срещната красота, която идва и отминава. Оказва се (неочаквано), че обичам да бъда сред хора. Немалко са ми интересни. Все още повече ги слушам и гледам, отколкото говоря с тях. Все повече ми харесват баналните, буржоазни развлечения вечер. Обзема ме усещането, че бавничко остарявам, че ставам като баща си, че малко по малко предавам онова дете, което бях. Скоро сигурно ще се примиря, че косата ми оредява, а брадата — побелява. След още някое време направо ще стана порядъчен. Сигурно ще започна да си лягам в десет.

Вече дори не сънувам, че летя…

Разни LXXXIII

18.05.2015

Първо беше трагично. Сега вече даже не е смешно. Ако някъде се появи чувствителна, интелигентна жена с дълбока душевност, нещо запомнящо се в лицето и творческа натура, обвързана (вечната капка катран; често направо омъжена), с нещо тъмно в миналото и сложни проблеми, вероятността да спра поглед точно върху нея измежду всички присъстващи клони стабилно към 1. Впрочем, тия неща ги узнавам после, но явно отпреди това ги усещам. Не че ме е спирало. Всъщност понякога си знам предварително, няма изненада. Реколта ’82 винаги се харчи. ’92 не ѝ отстъпва по нищо (теб имам предвид, В.). Мда… Мине се, не мине малко време и вече започвам да се чудя как ли биха изглеждали децата ни (благодарение на теб, Ж. Помниш тъмния аватар, нали? :)).

Нещо сериозно е сбъркано, мамка му. Сигурно аз.

Пролетта е…

26.04.2015

…небрежно положена мъжка ръка върху женско бедро…

…случайно скръстени крака, притискащи ръката…

…неволно плъзнала се женска ръка върху мъжката, придърпваща я по-навътре…

…разсеяни погледи в противоположни посоки…

…лека, красива, издайническа усмивка върху женските устни.

Разни LXXXII

19.04.2015

От месец и малко мисля за теб, предателке. Не би следвало да ти отделям толкова време, но все така се случва, промъкваш се в мислите ми. Чудя се дали ми липсваш. Май не толкова ти, колкото усещането за теб — то да. Липсва ми гласът ти късно вечер. Всеки път, когато усетя тази липса, започвам да си задавам въпроси: искам ли да се върнем към предишното положение? Не. Знаех ли, че ще постъпиш в крайна сметка така? Да. Мога ли да мисля за теб с добро чувство? Да. Имаше ли полза от предателството ти? Да. Беше ли донейде предначертано? Да. Знаеш как сме увързани двамата. Каквото можах, опитах. За това, че не пожела ти да опиташ… не, не те мразя. Обещал съм ти да не те мразя. Може би малко те презирам. Намери си оправдание, дяволски добро, но в крайна сметка — оправдание. Разказвал съм ти за онази случайна среща с една предишна любов — сега се случва нещо подобно, но не толкова красиво. Изтрезняване, предполагам. Ти беше по-важна за мен, отколкото аз за теб. Дано се окажеш права в предположенията си за мен и въздухът ми помогне. Клин клин избива, факт.

* * *

ЦУМ е като призрачен град от уестърн. В неделя следобед там има само скучаещи продавачки и двама-трима заблудени клиенти. Единственото, което си струва да се види, е на третия етаж: България на длан — макети на исторически значими сгради и места и нещо, наречено „училище за таланти“. Второто ме впечатли много повече. Не съм си и помислял, че ще видя балетна школа, отворена за погледа на посетители, но точно това има там: една неголяма зала, пълна с деца, и преподавателката им, която ги юрка и навиква, в общия случай, или хвали, в по-редкия. Сигурно зяпачите не са много, защото девойките лесно се смущават и си объркват стъпките, когато има публика :) И една мисъл, красива и болезнена — на някои от тях можех да съм баща.

* * *

Понякога е много трудно да не те мразя. Да кажем, че го приемам за лично предизвикателство. Отне ми една красива мечта — тази за семейство. Исках го с теб, Ж., с теб. Ето в такива моменти се присещам за теб.

* * *

Хубаво е да вървиш по „Витошка“ и да виждаш срещу себе си Черни връх цял побелял. Всички настояват да те черпят безплатна лимонада, сокчета… Пълно е с улични артисти, които създават приятна атмосфера. Днес трима пичове свиреха и пееха тази мъдра песен:

Към което май няма какво да се добави.

Маркуча is back!

19.04.2015

Добър вечер, двама и половина мои читатели (и ти влизаш в сметката, Влади :) ). Маркуча is back! Радвам се, че дадохте по 10 лв. за билет. Ами…

Вкратце, понеже вече няма с кого да си говоря вечер, ще изливам излияния тук. Имам доброто намерение (за кой ли път) да не засягам теми като технологии и политика, ама да не се заричам, нали.

А, и сериозно обмислям да оставя само Разни, Бележки и Cositas buenas. Новият Маркуч не мрази и не се възмущава. Поне не много.

Това е, в общи линии.

Не точно край

08.04.2014

Здравейте, двама и половина мои читатели. Благодаря ви, че си губите времето тук. Работата е там, че аз престанах да го правя. Блогът не е изтрит, просто официално премина в състояние „зимен сън“. Една от причините да не го затрия е, че ме мързи да набукмарквам всички хора от блогрола. Другата е, че може и да ме хване ентусиазъм да поразчистя… някога. Или да се преместя другаде, или кой знае. Освен това имам писмени следи що за говедо съм бил преди седем-осем години и как съм се променял. Като цяло, трябва да отбележа, че животът офлайн ми харесва повече. Ами това е май. Желая ви живот, здраве и свободна любов.

ХЕПИ ЕНД (ИЛИ ПОЧТИ)

П.П.: Ако си направих някакъв извод, той е, че почти всичко попада в категория „разни“. Много си я харесвам. :-*

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: